От 1 януари 2010 г. в редакцията на т. 26 на §1 от ДР на ЗДДФЛ, с която се дефинира понятието “Трудови правоотношения” по смисъла на закона, е включена нова буква “и”. В съответствие с нея правоотношенията, между физическите лица – съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на АД и дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се приравняват на трудови, независимо от основанието за тяхното възникване. В тази връзка ще припомним, че в редакцията на ЗДДФЛ, действала до края на 2009 г., липсваше изрична разпоредба за доходите на тази категория лица, поради което облагането им се извършваше, съобразно правното основание за възникването на съответния доход. Възможните хипотези при това бяха:

* доходи от трудово правоотношение по силата на договор за управление и контрол, формиращи облагаем доход по реда на чл. 24 и 25 от закона; и
* такива от извънтрудови правоотношения, обикновено третирани данъчно като доходи от друга стопанска дейност.

Приравняването на възнагражденията, получени от тази категория лица за извършени от тях дейности или услуги в полза на дружествата или кооперациите, в които те са съдружници, акционери или член- кооператори, на трудови, има за резултат това, че те ще се облагат по реда, предвиден от закона за облагане на доходите от трудови правоотношения. Това означава че облагаемият им доход и годишната им данъчна основа ще се формират по реда на чл. 24 и 25 от ЗДДФЛ.

Какви са практическите проекции на промяната:

1. Отпада правото от тези възнаграждения да бъдат приспадани необлагаеми разходи (досега те се третираха като доходи от друга стопанска дейност по чл. 29, т. 3 от закона и получателите им имаха право на приспадане на 25 на сто от получените възнаграждения като доходи от извънтрудови правоотношения);
2. В случай, че платецът на дохода не удържа от месечните им възнаграждения за тези дейности или услуги задължителните осигурителни вноски, дължими от лицата по реда КСО и ЗЗО, те не може да бъдат приспадани от авансовите им вноски за подоходния данък върху тези възнаграждения.

Следователно размерът на авансовите вноски за подоходно облагане на възнагражденията, получавани от съдружниците за положен от тях личен труд в предприятията им, следва да се определя съгласно чл. 42 от ЗДДФЛ, а не, както през 2009 г. по реда на чл. 43 от закона.

За целта в чл. 42, ал. 2 от закона е добавено второ изречение, в съответствие с което: „Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.“

Това означава, че ако осигурителните вноски, които е задължено да прави лицето за своя сметка, не са внесени от дружеството – платец на дохода, те не може да бъдат приспадани при определяне на данъчната основа за авансовите вноски, дължими за полученото възнаграждение. Това произтича от разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ, съгласно която авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се удържа от работодателя (в случая съответното дружество или кооперация) при окончателното изплащане на облагаемия доход за съответния месец. Авансовите вноски за тези доходи се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан данъкът (чл. 65, ал.10 от закона).

В случаите, при които през даден месец са получени само частични суми от дължимите възнаграждения за същия или за друг месец (чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ), размерът на дъл жимия авансов данък се определя от работодателя върху брутния размер на сумата от извършените частични плащания. Срокът за внасянето на този данък е 30-то число на месеца, следващ месеца, през който са направени частичните плащания (чл.65, ал.11 от закона).

Когато задължителните осигурителни вноски на тази категория самоосигуряващи се лица не са внесени чрез работодателя им, по силата на новата разпоредба на чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ внесените от тях задължителни осигурителни вноски се приспадат от годишната им данъчна основа по чл. 25, ал.1 от закона.